► Hi-Fi, Hi-End кабели. Има ли разлика между тях?

► Кабели за тонколони. 

За да се запознаем с кабелите за тонколони първо трябва да знаем основните концепции изобщо за кабелите. За да можем да направим разлика между тях, да разберем защо те са различни и кое налага това. 
  Ще започна с мрежовите кабели тъй като те са най-широко разпространени. В крайна сметка основните концепцийте за всички видове кабели остават едни и същи, и все пак при различните видове те се решават по различен начин.
А именно : Проводимост (загуби), Големина на тока , Среда в която ще работят , Температура, Вид изолация , Смущения.
При мрежовите кабели от основно значение е Проводимостта рефлективно загубите които тя генерира и големината на тока. Колкото един кабел е с по-висока проводимост толкова по-малко загуби на база разстояние ще генерира. Зависимостта е обратно пропорционална. Или инече казано за да има по-висока проводимост един кабел трябва да има по-малко линейно съпротивление на метър , км. и т.н. За да разберете каква е концепцията идеята е един кабел какъвто и да било той , да има абсолютна нула като съпротивление стойност, при клоняща към безкрайност линейна дължина. Когато са налице горните две величини говорим за Явлението свръх проводимост, която е възможна единствено при експериментални лабораторни условия (-273 градуса по Целзий температура на околната среда и  в сърцевината на кабела, както и други екзотични материали) Ако горното условие за свръх проводимост  е налице това дава основание да направим следните изводи. Бихме могли да пренесем безкрайно голям ток на безкрайно дълго разстояние по безкрайно тънък проводник (сечение). Това би било много хубаво ако беше наистина възможно да се постигне. За съжаление обче все още не може да бъде постигнато със сегашните ни разбирания по физика и технологий. 
До тук говорихме за идеалния кабел, да видим сега какво става с релния кабел. За да има по ниско съпротивление жиците в кабелите се изработват от благородни метали Злато, Сребро, Мед, Алуминий. Реда в който съм ги записал е от по-ниско към по-високо специфично съпротивление на матеряла (най-ниско е при Златото, най-високо е при Алуминия) Тъй като това са изключително скъпи материали вече никой не прави кабел от Злато и все по често навлизат Алуминиеви жици в производството за всякакви видове кабели. Концепцията е следната колкото по-високо съпротивление има даден материал толкова по-голямо сечение трябва да има произведения кабел с него за да пренесе един и същи ток на едно и също разстояние при еднакви загуби. Загубите се генерират като загуби по напрежение респективно ток в края на проводника. При протичане на ток през какъвто и да било проводник, той загрява проводника, както и околната среда загрява допълнително кабела или го охлажда в зависимост от температурата това допълнително повишава съпротивлението на жицата респективно загубите. Искам да кажа че загубите в един проводник не протичат линейно. Имаме нелинеен процес. Тези колебания в атмосферата, температура, влага, вода, въздух слънце и т.н. допълнително намаляват живота на кабела, всъщност увеличават съпротивлението на кабела, изолацията остарява напуква се окислява се жилото ако е медно ще позеленее или посинее, жицата се разгражда повишава се съпротивлението, появяват се оттечки в крайна сметка загубите се увеличават неимоверно, самия кабел става опасен за ползване. Най-разпространен материал за производство на кабели остава Медтта до сега, но вече поради високата цена в медната жица започват да добавят какви ли не примеси само и само за да се намали цената. Да но това увеличава съпротивлението и намалява качеството на кабела, освен ако не се добави Злато или Сребро излишно е да споделям че това няма как да се случи. Общо взето това е основната концепция за мрежовите кабели, напрежение константна честота 50Hz, ток в допустими граници. Това са принципите

 Да видим сега какво се случва при Кабелите за Тонколони. При тях нямаме фиксирано напрежение то варира от 0 до +/-25; +/- 50; +/-100V в зависимост от усилвателя и мощността която искаме да извадим. Нямаме фиксирана честота, тя варира от 20Hz до 20кHz в идеалния случай за да покрие Hi-Fi изискванията. Повечето усилватели обаче могат да произведат честоти от 5Hz до 40kHZ т.е. ние трябва да покрием този диапазон. Кабела трябва успешно да пренася както 5Hz така и 40kHz с еднакви загуби което е изключетелно висока летва за който и да било кабел. На последно място тока , той също не е фиксиран, на всичко отгоре се мени непрекъснато докато слушаме нашето любимо парче хиляди пъти в секундата  от 0 до +/- номиналната стойност на усилвателя което е някъде 25-50А . Знаеме че при противчането на ток през проводник се генерира електомагнитна индукция дори и през прав проводник, тази индукция породена от едни честоти на тока влияе на други честоти в звуковия сегмент от същия този ток. Как влияе? Или затихват или нарастват или се изкривяват. Най-честото изкривяване на тези честоти обикновено е фазовата разлика. Какво се има в предвид обикновено по-високочестотните сигнали се забавят или избързват фазово спрямо основния сигнал. Това внася изкривяване във звука. Обикновено крайния звук никога не е като този в изхода на усилвателя или в изхода на предусилвателя. Как се лекува всичко това? С много скъп качествен кабел или с компенсация с много голямо сечение на кабелния проводник или с комбинация от двете. Каква е концепцията при кабелите за тонколони, озвучителните кабели?
Докато при мрежовия проводник концепцийте са загуби от дължина и големина на тока, тук това не е толкова важно. Защо? Обикновено дължините  за захранване на колони са 2м. до 10м. Ако ще озвучаваме стадион там ще са малко по големи , но не са в километри. Ако имаме големи загуби в кабела ще ги компенсираме с по-голяма изходна мощност в усилвателя това не е проблем. Тока също не е толкова голям че да генерира значителни загуби. Тогава къде е проблема? Проблема е в честотата, трябва да пренесем целия честотен спектър  5Hz до 40kHZ без загуби, изкривявания и затихвания. допустимите  отклониния за да покрие Hi-Fi стандарта са +/-3db/oct в цялата честотна лента за всяка честота. Уви това се оказва доста трудно, поради физиката на тока. Какво имам в предвид. Докато тока протичащ с ниски честоти 20Hz или 50Hz или дори 500Hz какъвто се явява нашия басов сегмент в музиката. Запълва нормално цялото сечение на кабела (преминава нормално през кабела), то високите честоти над 1kHz; 2kHz; 10kHz, се стремят да излезнат извън кабела, тока се съсредоточава в периферията, по повърхността на медното жило, там протичат високите честоти. Това явление е известно като така нареченият Скин ефект, добре описано от Френсият физик Фурие. Токът се стреми да протече по кожата на жицата на кабела, така да се каже, и не се интересува от плътното сечение. Това налага задължителното използване на многожични тънки сплетени проводници в отделни групи с цел да се увеличи повърхноста по която ще протекат високочестотните сигнали. По това може да познаете дали един кабел изобщо е предвиждан някога за озвучаване на тонколони , жичките сплетени в отделни групи са горе долу с дебелината на човешки косъм. Друго нещо което е важно да се знае, високите честоти се излъчват и от самия кабел. Ако захраните един кабел от усилвателя но не към тонколони а към мощно активно съпротивление или реостат залят с епоксидна смола за да не излъчва вибраций и усилите усилвателя постепенно ще чуете в кавички ако не е качествен кабела, високите честоти от музиката които излизат от самия кабел. Тези честоти които чуете от кабела бъдете сигурни че после няма да ги чувате от тонколоните, това са загубите в кабела. Ако кабела е качествен и изолацията е плътно притиснала жилото херметично тогава няма да чуете високочестотен звук при горния тест. Всичко това е вярно обаче е функция от големината на тока през кабела т.е. и най-качествения кабел да сложим ако прекалим с големината на тока той пак ще почва да излъчва високочестотни сигнали, ще загрява може дори и да рита , както със стар електрожен по време на заваряване. Затова принципа във звуко-озвучаването е колкото по-дебел по сечение кабел използваме толкова по добре за крайния ефект не толкова заради големите токове и загуби, които в същност са малки и може винаги да компенсираме с по мощен усилвател, а заради качеството на предавания сигнал, изкривяванията , загубите в съответните честоти. Лично мое мнение дори и за минимални мощности колккото по дебел кабел използваме толкова по добре за звуковата картина.      

► Всичко ли знаем за кабелите?

Всеки от нас мисли че знае всичко за кабелите. Оказва се обаче че истината е много далеч от действителността. Какво толкова, просто кабел, жица с изолация, хващаме каквото ни попадне под ръка и сме готови. Все ще намерим нещо изостанало на тавана или в мазето което ще ни свърши работа. Горното твърдение би било вярно за разбиранията на човека и познанията му по електроника и електротехника от преди сто години. В днешно време да разсъждаваме така единствено показва колко невежи и неграмотни сме.

Както всяко нещо в природата има смисъл, цел и предназначение. Дори и да не я виждаме в момента. Така и кабелите създадени от нас именно целят да допринесат или отстранят дадени явления или събития, които може и да не виждаме, или разбираме, всеки един по отделно. Така като всяко нещо в природата еволюира, така и разбиранията ни, и познанията ни за физиката, електрониката и ел. техниката еволюират с времето. Така както всяко нещо остарява, така остаряват както и самите кабели така и разбиранията ни за тях.

Ето защо реших да напиша тази статия. Може на някой пък да му бъде полезна. Моята цел не е да изпадам в подробности за всеки един кабел по отделно сфера и метод на приложение технически характеристики и т.н. А да обърнем внимание на нещата които не знаем за кабелите, всъщност незнаем за физиката на кабелите за тяхното приложение и целите които трябва да осъществят. За да бъда още по конкретен статията е предназначена за аудио пренасянето на сигнали, за физиката която то изисква за качествен звук за мощностното захранване на озвучителни тела. Или с две думи казано кабели за тонколони, Hi-Fi, Hi-End кабели. Има ли разлика между тях?

Установих че това е една тънка сфера в областта на приложение на проводниците която се развива вече можеби повече от 100 години, много неща са известни и но и много не са извесни, по точно не са извесни методите за справяне с проблемите. Това е една сфера която тепърва ще продължава да се развива в близко и далечно  бъдеще, с малки темпове. Неглежира се тъй като има ограничена сфера на приложение, малко са критиците които обръщат изобщо внимание на това и като цяло малка медийна известност. Информацията е оскъдна понякога липсваща. Казва се нещо но никой незнае защо е така, всеки смята направено е за хора с пари, търговски трикове на известни марки, ненужни лигавщини, глупости. Това разбира се не е така. Зад всичко това седи неизвестността, как да се справим с проблема. Лигавщините идват от иновативните методи за справянето с проблема. Понякога те са прекалено солено скъпи. 

следва продължение...